Человек с киноаппаратом (1929)

Заглавие : Человек с киноаппаратом / Човекът с кинокамерата
Година : 1929
Времетраене : 67 минути
Сюжет : Дзига Вертов започва своята кариера с кинопрегледи, заснемайки сраженията на Червената армия по време на Гражданската война в Русия (1918-1921) и прожектирайки ги пред жителите на градове и села, пътувайки с т.нар. агитвлакове. Опитът му помага да формира своите идеи за киното, споделени от група млади документалисти, наричащи се "киноки" (съкратено от кинооко). Принципите на групата – честността на документалните филми, противопоставена на игралните, съвършенството на кинокото в сравнение с човешкото, са в основата на изключителния шедьовър на Вертов "Човекът с кинокамерата". В този филм той съчетава радикалната политика с революционната естетика с цел да се постигне оживяване и освежаване дори с лекомислен ефект. Двата компонента на филмопроизводството – камерата и монтажът, функционират равноправно. Операторът (братът на Вертов Михаил Кауфман) заснема един ден от живота на големия град (което Вертов нарича "живота изневиделица"/, докато неговият монтажист (съпругата му Елисавета Свилова) пренарежда този живот. Вертов успява да използва всички налични средства за снимки и монтаж – бавни движения, анимации, многобройни изображения, разделяна на екрана, бавно приближаване и отдалечаване на камерата, замъглено фокусиране, стоп-кадър, за да създаде наръчник на филмовите техники явяващ се химн на новата съветска държава. Камерата започва да се бавно, както бавно се пробужда градът. Автобусите и трамваите излизат от своите нощни депа и празните улици постепенно се изпълват с хора, които се захващат с рутинните си дейности (кадрите показват главно Москва, но постепенно обхващат Одеса, Киев и Ялта). Човешкият живот е събран в този един ден така, както камерата се провира през между женските крака, за да запечата идването на бял свят на новороденото; както децата стоят на улицата, омагьосани от уличния клоун или проследявайки с очи линейката с пусната сирена. Новите ритуали изместват старите, двойките се женят или разделят в гражданските институции вместо в черквите. Вертов визуализира марксистките принципи чрез шокиращ монтаж, който отразява прехода от ръчния труд към механизираните процеси (жените от шиенето на ръка преминават към шиене на машина, от сметалото се преминава към сметачната машина) и това увеличава скоростта, ефективността, дори и радостта от труда на монтажната линия. Работниците използват новопоявилото се свободно време за да играят шах, да свирят, плуват, ходят на плаж, да спортуват (овчарски скок, футбол). Обикновените хора в Москва стават звезди в собствения си живот така, както се виждат на екрана. Вертов прави едно експлозивно сбогуване с миналото, разделяйки Балшой театър на две части, с което демонстрира революционните възможности на киното. В крайна сметка той не успява да се пригоди към социалистическия реализъм и неговата кариера запада. Но с филма си "Човекът с кинокамерата" постига своята цел – нетрадиционен за киното стил на изграждане на повествование, една възхитителна почит към всички възможности, които то притежава. /Дейвид Уилсън, "1001 филма, които непременно трябва да гледате.
Rating IMDb :