Крылья (1966)

Заглавие : Крылья / Криле
Година : 1966
Времетраене : 85 минути
Сюжет : Романтиката на войната рядко е била така сърцераздирателна, колкото в ръцете на Лариса Шепитко, която прави първия си игрален филм след няколко късометражни под зоркото око на нейния съгражданин и майстор на киното Александър Довженко. Това, което носи на филма специалния горчиво-сладък привкус е, че действието му се развива в следвоенна Русия, където главната героиня Надежда Петрухина (Мая Булгакова) се бори да уреди привидно нормално живота си, сравнявайки  със самодоволство бившата си кариера на летец-изтребител. На 40 години тя работи като учител и на повърхността изпълнява ежедневните си задължения с професионализъм и ангажираност, но винаги копнее и мечтае за дните, когато се е стрелвала над нормалния свят, докосвала е небето, обградена от вълнисти облаци и гонки във въздуха, гмуркала се е и се е спускала като граблива птица.
Шепитко е част от тази порода съветски режисьори, които често отхвърлят претрупания монтаж, тежките сценарии, като при Айзенщайн, и разказва деликатната си приказка с един вид редакционна сдържаност, присъща за поколението й. Насърчавана от великолепно композирана визия и величествени темпове, Шепитко се фокусира върху реализма в живота на Надежда, но с такова набито око, че обичайното става изключително.
Но какво е "нормалното", което натяква главната героиня на Шепитко?
Равносметката е следната: Момичето иска да лети, но уви, това не може да стане. Надежда е закрепостена на земята в името на съветския идеал в оформянето на съзнанието на подрастващите. Умовете на младите, които живеят в един мирен свят, дори не могат да започнат да разбират ужасите на войната. Нито учениците и, както повечето други възрастни и деца, са в състояние да проумеят лудешкия, младежки порив, съпътствал идеализма на Надежда, който я отвежда в пилотската кабина на един бомбардировач в ръцете на приятеля й летец, елегантен млад мъж, който умира в огнено кълбо пред очите й, образ, който я преследва непрекъснато.
Шепитко експертно съпоставя романтиката и трагедията в живота на Надежда по време на войната с поредица от поетични ретроспекции, които винаги помагат историята да се движи напред, когато мрачното й текущо съществуване достига своя надир. В една от най-въздействащите сцени на филма, главната героиня наблюдава група ученици в местния музей, на които показват витрина, посветена на героизма й по време на войната. С отдавна загиналата любов на живота й с един директор на музея, който живее, за да получи вниманието й, самият живот на Надежда се е превърнал буквално в музеен експонат.
Дъщеря й Таня, пленителна красавица, се е омъжила за много по-възрастен мъж и Надежда може само да мисли за отдавна изгубения си любим и как този лъжеморален интелектуалец, който съжителства с нейното потомство, бледнее в сравнение с него. И ако Таня се е омъжила по любов, любимият на Надежда, умира заради любовта, не точно заради романтичната любов, а заради романтичните идеали и любовта към летенето, които споделя с нея. С такова родословие може ли някой някога да е достатъчно добър за дъщерята на Надежда?
Rating IMDb :