The Emperor Waltz (1948)

Заглавие : The Emperor Waltz / Императорският валс
Година : 1948
Времетраене : 106 минути
Сюжет : „Императорският валс” е филм за един безочлив американец, продавач на грамофони в Австрия в началото на ХХ век, който се опитва да убеди император Франц Йосиф да си купи един грамофон, така че продукта да спечели благоволението на австрийския народ. Вдъхновен е от инцидент от реалния живот на австрийския император Франц Йосиф I. Премиерата му е в Лондон, Лос Анджелис и Ню Йорк през пролетта на 1948 г. и е официално пуснат в САЩ на 2 юли 1948 г. През 1949 г. получава номинации за „Оскар“ за най-добри костюми и музика, както и номинация на гилдията на американските писатели за най-добре написан американски мюзикъл. След излизането на „Изгубения уикенд” в края на 1945 г., Били Уайлдър и Чарлз Бракет започват да си сътрудничат по документалния филм „Фабриките на смъртта” (“Death Mills” - 1945) за проблемите пред които e изправен американския военен персонал, разположен в Европа след Втората световна война. Уайлдър отива в Европа, за да проучи проекта, но посещенията в концентрационните лагери така го смущават, че той се завръща в Холивуд, решен вместо това да напише и режисира музикална комедия. Той познава Бинг Кросби като певец с Пол Уайтмън и с Чарлз Бракет имат принос в сценария на филма му „Ритъмът на реката” („Rhythm on the River” 1940 на Виктор Шерцингер). Тъй като Кросби е водеща звезда в „Парамаунт”, а Уайлдър е главен режисьор на студиото, е лесно да бъдат убедени шефовете да дадат зелена светлина на сътрудничеството между двамата. Уайлдър си спомня, че е чел за един датски изобретател, който е демонстрирал магнитно записващо устройство на Франц Йосиф I с надеждата императора да подпомогне финансирането на изобретението му и с Бракет използват този исторически факт, като отправна точка за техния сценарий, който първоначално е озаглавен „Виенска история”. Снимките започват в Национален парк Джаспър в канадските Скалисти планини в провинция Албърта през юни 1946 г. Студиото плаща 20 000 долара, за да докарат и засадят борове от Калифорния на мястото, защото Уайлдър е недоволен от външния вид на местните дървета. Засадени са също и 4000 бели маргаритки, боядисани в синьо, за да изглеждат по-добре в кадър. Работата с Бинг Кросби се оказва проблематична от самото начало. Между сцените той едва взаимодейства с партньорката си Джоан Фонтейн, ангажирана от RKO Radio Pictures, която по-късно си припомня: "Кросби не беше много любезен към мен... Нямаше я обичайната партньорска хармония. Аз бях звезда по това време, а той се отнасяше с мен като че никога не ме е чувал.” Певецът е склонен да игнорира и режисьора си. Според Фонтейн: "Не че имаше нещо против г-н Уайлдър. Просто не му обръщаше много внимание. Веднъж ми каза, че има проблеми с разбирането на смешния му акцент." Най-лошото от всичко е, че Кросби е склонен да променя своя текст, както се изразява: „както го усеща в момента", а Уайлдър е известен, че настоява репликите да бъдат казани точно както е написано. „Бинг Кросби работеше за себе си, а не за групата или филма”, си спомня Уайлдър. "Той беше голяма звезда, най-голямата и си мислеше, че знае какво е добро за него." Канадското време се оказва неотзивчиво, Фонтейн е болна известно време, дори Уайлдър претърпява малка операция. В резултат на това, филмът прехвърля графика и бюджета, и Уайлдър се сблъсква с проблеми по време на пост-продукцията. Това е първият му цветен филм и той е недоволен от начина, по който са били заснети външните снимки в цвят. Голяма част от засадената ръчно флора придава по-автентичен вид на пейзажа. И въпреки, че снимките са завършени през септември 1946 г., премиерата е в Лондон на 30 април 1948 г.. По-късно Уайлдър признава: „Филмът не излезе това, което исках. Исках да си припомня детството в Австрия, валсове, тиролски шапки, еклери, а то какво се получи. Филмът трябваше да е като знак на почит към Ернст Любич, но не е.” By BOSLEY CROWTHER Благодарности на ALEX за превода на филма и за резюмето.
Rating IMDb :