The Magic Flute (1975)

Заглавие : The Magic Flute / Вълшебната флейта
Година : 1975
Времетраене : 135 минути
Сюжет : „Вълшебната флейта" е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото е написано от Емануел Шиканедер. Форматът на операта е зингшпил - популярен за онова време, който включва диалози и пеене.
В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като Шиканедер и Моцарт са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.
Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в "Златната плоча на Вояджър".
"По причини, свързани с българския абсурд, за първи път гледах "Вълшебната флейта" на Бергман. Стоя си очарована. Въодушевяваща интерпретация на масонските идеи в лъчезарната Моцартова опера. Чудовища, мрак, вълшебства, омраза, мъст, насилие, изпитания и над всичко - Светлина и Любов. Двойка аристократи. Двойка плебеи. Сияйни като пролет. Чисти като детство. И грациозната музика на Моцарт в шведско изпълнение... "Вълшебната флейта" на Бергман е изкусително-витален чаровник. На моменти имам усещането за нещо като романтичен римейк на филигранното издевателство "Усмивки от една лятна нощ" (1955).
"Вълшебната флейта" на Бергман помирява опера и кино през фронтално заснетата бутафория в общ план, две действия плюс антракт. И още - през живописния размах на визията. Магия.
"Вълшебната флейта" на Бергман среща музикалната класика с космополитизма на 70-те - увертюрата е повод да видим бели, мургави, кафяви, червени, черни, жълти лица, събрани в зала за Моцарт. Свежи, негримирани, вцепенени, пъпчиви, захласнати, млади, индиферентни, сбръчкани, любопитни, мъжки, отпуснати, дамски, екзалтирани, каменни лица, а лайтмотивът на филма е усмихнато шведско момиченце. "Вълшебната флейта" е Бергмановият отглас на хипарството и лозунга Make love not war. Могъщ отзвук. Хуманно послание, особено валидно днес.
"Вълшебната флейта" е лъчист контрапункт на неотстъпните Бергманови интервенции в мрачните ни бездни. Притчата за победената Царица на нощта е ведър антракт в могъщо кино, втренчено в дълбините на човешкото несъвършенство.
"Вълшебната флейта" на Бергман е съвършената Вечност." Геновева Димитрова.
Rating IMDb :