Fight Club (1999)

Заглавие : Fight Club / Боен клуб
Година : 1999
Времетраене : 139 минути
Сюжет : В първите 30 минути шокът, предизвикан от „Боен клуб“, е толкова голям, че една значителна част от публиката (оная, която, подведена от рекламите, е дошла в салона да гледа едва ли не екшън) се изнася. Към средата, когато вече си претръпнал към кървищата и гадориите, които се мажат по екрана, може да видиш филма и откъм забавната му страна: Ето тук едни момчета се млатят и по тоя начин си лекуват психичните травми. Нищо лошо. И това е терапия. Всеки да си се лекува както може. Вниманието се държи и от това, че се движим плътно по ръба на гадорията, която зрителят може да понесе, без да прекрачва тая граница.
Това става както с премерени режисьорски решения, така и с лафове. Безброй. „Да загубиш всяка надежда, това е началото на свободата“, „Самоусъвършенстването е мастурбация, а саморазрушението…“ (не ви ли напомня мисълта на Жан Бодрияр, че нашата цивилизация е нищо повече от eaculatio precox – преждевременно изпразване, същия тоя Бодрияр катурна представите на „модернистите“ във философията и стана фундамент на постмодернизма). Продължаваме с лафовете: „Всичко изглежда като копие на копието на копието на копието…“ (пак Бодрияр с неговата идея за симулакрумите). „Боен клуб“ се притеснява именно от това, което притеснява и Бодрияр, което притеснява и всички посмодернисти. Но намира изход: Да караш по течението. И това малко или много почва да избива на тероризъм. Важното е, че вече има филм, който да предлага решение на постмодернистичния проблем, а то е хиперпримитивизъм.
Rating IMDb :